Медиатори
За медиацията
Медиацията е процедура по извънсъдебно решаване на спорове, основана на сътрудничество и насочена към постигане на решение, изгодно за всяка от спорещите страни. В много голям процент от случаите медиацията завършва с изход за страните, в който всички печелят (WIN-WIN), нещо което е невъзможно в нито един друг вариант за решаване на спорове съдебно или извънсъдебно. По закон тя е доброволна и поверителна процедура, което означава, че участието на страните е изцяло доброволно, а всички факти и обстоятелства, станали известни на медиатора по време на срещите, остават защитени като информация.
При Медиацията страните се подпомагат от трето, безпристрастно лице – медиатор. Медиаторите са професионалисти, специално обучени да разрешават спорове. Медиация могат да осъществяват само правоспособни медиатори, вписани в ЕДИННИЯ РЕГИСТЪР НА МЕДИАТОРИТЕ към Министъра на правосъдието. Медиаторите са независими експерти, които управляват преговорите по ясни правила и насочват към разработването на решения, благоприятни и за двете страни, без да дават свои оценки и съвети. Те водят разговора, като насочват към най-важните въпроси и помагат на всяка от страните да прецени най-благоприятните изходи от спора.
Препоръчително е Медиация да започне във възможно най-ранен етап от възникване на спора или конфликта между страните и преди завеждане на съдебно дело. Но дори когато е заведено съдебно дело, във всеки момент от него може да започне и да се проведе медиация. Медиация може да се проведе и успоредно с арбитражно дело. При Медиацията не се събират доказателства.
Медиацията е бърз начин за разрешаване на спор. Обичайно споразумение се постига в рамките на 1-2 месеца от започването на процедурата. Най-често страните се договарят за 2-3 срещи по медиация. Срещите могат да се провеждат като общи - между двете страни и медиатора заедно, или отделни – само между медиатора и една от страните.
Дори когато не бъде постигнато споразумение и приключване на спора, ползите от проведената медиация са неоспорими - подобрена комуникация между страните, по-голяма яснота кои са проблемните въпроси, какви са нуждите и вижданията на всяка от страните и какви са вариантите за решение. След проведена медиация без постигнато споразумение, нерядко се случва страните сами в по-късен момент да постигнат договореност и да уредят отношенията си.
Медиация или съд?
Съдебното производство, за разлика от целящата взаимоизгодно решение Медиация, е състезателно, формално и обикновено публично – при открити врата. Съдът може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, и то само в предвидените в ГПК случаи.
Първоначалните разноски при стартиране на съдебен процес са значителни. Събират се доказателства по насрещните позиции. Депозират се немалки суми за експертизи и свидетели.
За съда има значение само доказаният факт, а не волята на страните. Ето защо винаги има губеща страна, която се осъжда и за разноски. Съдебната процедура може да продължи години до разрешаване на спора чрез съдебно решение. Решаващият субект е съдът. Страните са противници и остават такива след приключване на делото.
Изпълнението на решението е обикновено принудително.
Имайте предвид, че съдебното производство винаги остава като вариант - няма никаква пречка да се проведе процедура по медиация и ако тя не постигне желания ефект спорът да се насочи към съда.
Приложимост на Медиацията
Според българския Закон за медиацията, медиация може да се проведе по „граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, както и в случаите предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс “ чл.3, ал.1 и 2. Обратното – случаите, в които не може да се провежда медиация са малко и те са само, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.
В Европа, САЩ и Канада медиацията има дълга история именно предвид нейната полезност за страните и добрата успеваемост на процедурите. В България тя навлиза постепенно след приемането на няколко акта на ЕС – Директива 2008/52 за някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси, Директива 2013/11 за алтернативното решаване на потребителски спорове и Регламент 524/2013 относно онлайн решаване на спорове. Всички те ни насочват да използваме този бърз и безболезнен метод за решаване на спорове.
Практиката показва, че медиацията е особено подходяща при семейни, търговски, имуществени, трудови и всякакви договорни спорове.
Важно е да се отбележи, че постигнатото споразумение може да се формализира като съдебна спогодба. Тогава тя едновременно ще отразява изцяло желанията на страните и в същото време ще може да се търси нейното изпълнение с всички принудителни способи.
